Вместо през Украйна преносът на природен газ ще става през Турция и Европа трябва по-бързо да изгради транзитна инфраструктура, за да го получи на турско-гръцката граница. Това заяви ръководителят на "Газпром" Алексей Милер при първата визита в Москва на новия зам.-председател на Европейската комисия по въпросите на енергетиката Марош Шефчович.

Запитан за това каква в крайна сметка е съдбата на "Южен поток", Милер каза: "Проектът е закрит. Газопроводът "Турски поток" се явява единственият маршрут, по който могат да се доставят 63 млрд. куб.м руски газ, пренасяни сега през Украйна. Други варианти няма. Нашите европейски партньори са информирани за това и задачата им сега е да създадат необходимата транспортна инфраструктура от границата на Турция с Гърция."

По думите му "те имат максимум няколко години за това". "Графикът е много плътен – за да се вместят в сроковете, работата по строителството на нови магистрални газопроводи в страните от ЕС трябва да започне буквално от днес. В противен случай тези обеми газ може да се окажат на други пазари", допълни Милер. 

Той не поясни дали предупреждението му означава, че "Турският поток" може изобщо да не бъде построен, ако ЕС не започне насрещни действия. Техническите преговори с Анкара са в самото начало, няма никакви финансови, икономически и технологични мотиви за изпълнението на проекта за милиарди долари.

"Газпром" се готви за Енергиен съюз в ЕС

На въпрос как "Газпром" реагира на новите подходи на Европейската комисия за функциониране на газовия пазар в Европа Милер отвърна, че компанията изгражда стратегията и дългосрочните си действия, изхождайки от плана за създаване на енергиен съюз. "За нас това са нови предизвикателства и възможности. Надяваме се, че създаването на енергиен съюз по никакъв начин няма да доведе до намаляване на надеждността и сигурността на енергийните доставки."

След като обяви спирането на "Южен поток", Москва напълно спря да говори за България в транзитните си планове. На 20 декември президентът Владимир Путин каза, че газопроводът през Турция може да бъде продължен през Македония, Сърбия и Унгария до Австрия.

В района единственият по-голям потенциален пазар за руски газ е Египет. Страната с 86 милиона души население очаква да приключи по-късно този месец преговори за договор с "Газпром" за доставки на втечнен природен газ.

Египет обаче все още няма развита инфраструктура за приемане на такива кораби и преработване на втечненото гориво за нуждите на индустрията и населението. Такъв LNG терминал има в североизточното пристанище Дамиета, управляван от испанската Gas Natural и италианската Eni. Операторите на офшорното израелско газово поле Тамар заявиха, че имат планове за газопровод до това съоръжение и той може да заработи от 2017 г.

Поради това се търсят алтернативи в Алжир, Кипър и дори в Израел. Страната преминава през една от най-тежките си енергийни кризи от десетилетия. Министърът на петрола Шариф Исмаил потвърди, че не е изключен внос на израелски газ. Някои компании вече преговарят за това, но крайното одобрение е в ръцете на правителството.

Унгария кани Русия в газовите си хранилища

Унгария би искала да получава газ по евентуалния "Турски поток" и очаква по-интензивни преговори по въпроса с Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Това заяви външният министър Петер Сиярто в интервю за Reuters.

Азербайджан е друг възможен източник на синьо гориво, добави той. Друга алтернатива са трансграничните интерконектори по европейския коридор север - юг и евентуален внос през планирания в Хърватия терминал за втечнен газ, изброява Сиярто.

Който и от плановете да се реализира, ЕС ще го подпомогне финансово, казва министърът.

Сиярто посочи още, че разчита след края на "Южен поток" като някакъв вид компенсация Русия да използва обемите на унгарските газови хранилища. Разположена в сърцето на Централна Европа, страната има капацитет от 6 млрд. куб. м в газохранилищата си, от които "Газпром" вече е използвал 700 милиона куб. м.

"Колкото повече газ се съхранява там, толкова по-добре за нас – икономически и от гледна точка на енергийната ни сигурност", коментира министърът с уточнение, че още няма договореност по въпроса. Той пояснява също, че Будапеща няма планове да продава на Русия което и да било от хранилищата. Темата за енергийната зависимост, редом с тази за конфликта в съседна Украйна, ще бъде една от водещите при посещението през февруари на германския канцлер Ангела Меркел. 
 
"Ако има страна в света, която е заинтересувана от бързо уреждане на кризата на базата на преговори според протоколите от Минск, това със сигурност е Украйна." Сиярто изтъква, че Будапеща подкрепя всяка единна европейска позиция по въпроса.

Reuters обаче допълва, че западни партньори с тревога наблюдават как премиерът Виктор Орбан се плъзга към орбитата на Кремъл и енергийният фактор е най-важният в обвързването на Будапеща към Москва. Орбан отрича обвинения, че се опитва да се хареса на руснаците, и пояснява, че страната му подкрепя териториалния интегритет на Украйна, докато в същото време защитава националните си икономически интереси.

Capital.bg