"Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират", каза премиерът Бойко Борисов сред срещите си в сряда в Брюксел с комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер и с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. В бурния си коментар Борисов има предвид газопроводната мрежа на "Булгартрансгаз" и течащото в момента разследване на Европейската комисия по случая "БЕХ газ" за отказа на държавната компания да допуска други доставчици на газ.

Предисторията

През март миналата година ЕК изпрати възраженията си до БЕХ и дъщерните му дружества, с което го информира за предварителното си становище, че холдингът може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Разследването беше възбудено от "Овергаз", българското дружество, в което "Газпром" все още държи 50%. В последната година "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се опитват да отговорят на обвиненията, така че да избягнат глобата, но Брюксел все още не е доволен от предложенията. Възможната глоба за България е между 250 и 300 млн. евро.

В резултат на което преди няколко месеца се стигнало дотам ЕК да предложи българската газопреносна мрежа да се поеме за управление от независим трети оператор. По този начин ще се запази собствеността за България, но "Булгатрансгаз" няма да има контрол върху правилата за управление на газовите потоци. По подобен начин ЕК задължи БЕХ да продава все по-големи количества електроенергия на енергийната борса, за да се преодолее доминиращото положение на холдинга на електроенергийния пазар.

Според източници от кабинета обаче става дума за натиск за приватизация, а от държавните дружества са убедени, че дори и да се приеме някой да управлява мрежата, това ще е ход, който би довел до продажба на собствеността им. Управляващите смятат, че сега не е много изгоден момент за продажба на енергийните компании, тъй като заради кризата в енергетиката, която едва сега отшумява, те биха имало подценена стойност.

Новината всъщност вече беше намекната в началото на юни, когато след посещение на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер в София Бойко Борисов коментира, че се е опитал да обясни "колко е важно запазването на собствеността върху газопреносната система, което е стратегическа за България задача".

Промяна

В последната година "Булгатрансгаз" рязко промени позициите си. Въпреки че от години отказваше да допусне виртуална търговия на газ и дори спечели дело срещу ЕК в Европейския съд, миналата седмица дружеството подписа споразумение с гръцкия газопреносен оператор DESFA. При виртуалната търговия даден клиент в България купува определени количества газ от търговец в Гърция, които обаче получава физически от транзитирания през страната ни руски газ. След това тези количества се възстановяват на държавната DEPA от договорения между клиента и търговеца газ. В същото време "Булгаргаз" преговаря с румънската "Ромтрансгаз", с което ще освободи резервирания от нея капацитет в Румъния, така че и други доставчици да могат да ползват тръбите.

Всички тези усилия обаче бяха торпилирани в края на миналата година след мистериозното спиране на доставките на "Газпром" за "Овергаз". Тогава от ЕК заподозряха нелоялна игра от държавните компании, които разшириха пазарния си дял за сметка на частното дружество. След оплакване на "Овергаз" ЕК започна проверка и по този случай.

Въпреки че България обяви, че у нас ще се създава газов хъб, на който ще се търгува свободно газ, настоящото изявление на премиера показва, че явно Брюксел не вярва на усилията на България да освободи пазара на газ.

Capital.bg