Има ли злато в недрата на България? Според последните оценки на геолозите запасите на страната от благородния метал се изчисляват на около 500 тона.
Данните са подкрепени от проучванията през последните десетина години. След 1998 г. страната бе обхваната от истинска златна треска. Десетки наши и чужди компании започнаха проучвателни работи в над 100 терена в Родопите, Средна гора и Балкана. Така днес експертите са категорични - злато има, но то е в земята и едва ли скоро ще види бял свят. В момента добив се извършва само в две от находищата - в Челопеч и в Чала в Родопите.
Причината е, че години наред инвестициите в тази област бяха 

стопирани от екологични и неправителствени организации

заради страха от прилагане на цианидните технологии при извличане на метала. По думите на шефа на „Асарел-Медет“ Лъчезар Цоцорков все още битува и мнението, че добивът на благородни метали трябва да бъде в ръцете на държавата. Държавата обаче доказа, че е лош стопанин, коментира Цоцорков. Освен това икономическата стойност на едно неразработено находище е нула, допълва вицепрезидентът на минната камара Алекс Нестор. Това обаче не се разбира и днес все по-често се чуват гласове за национализация на мините, което отблъсква инвеститорите и създава лош имидж на страната, коментира Нестор. Някои фирми се отказват от бизнес у нас. Други търсят максимална сигурност за инвестициите си. Две катарски компании например обявиха, че имат интереси към добива на златна руда, но поискаха акционерно участие във вече работещи дружества. Други продават част от бизнеса си.

Канадската „Юромакс рисорсис“

продаде дъщерното си дружество „Трейс рисорсист“ за 3,5 млн. канадски долара на „Асарел-Медет“. Фирмата държи правата за проучване и добив в перспективните терени край Ракитово и Брезник, където според първоначалните проучвания има 7 т злато и 100 т сребро. Сега бизнесът минава в ръцете на „Асарел“, но и асарелци вече са под атаките на еколози и неправителствени организации.
Все още е далеч от добив в Ада тепе и „Болкан минерал енд майнинг“, която проучва находището от 2000 г. След 12-годишно ходене по мъките дружеството вече има концесия за рудника, но сега чака съдебно решение по жалби срещу екооценката на проекта. Така в най-добрия случай експлоатацията на мината ще започне през 2015 г.  Всичко това показва как във време на криза държавата губи  инвестиции, технологии и работни места, коментират експерти.
В момента у нас се добиват по около 4 тона злато годишно. Около 3 тона от тях се съдържат в златно-медния концентрат, произведен в Челопеч.

pressadaily.bg